зает

Речник на българския език

1. заѐт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

заѐта, заѐто, мн. заѐти, прил. Който е получен в заем. Заети пари. Заета рокля.



заѐта, заѐто, мн. заѐти, прил.
1. Който има да върши нещо. Днес ще бъда много заета.
2. Който е запълнен, ангажиран. Редакторското място е вече заето. Тази маса е заета.
същ. заѐтост, заетостта̀, ж. Телефонът дава заето. Телефонът излъчва сигнал, означаващ, че по линията в момента се говори.

Грешни изписвания (1)

  • зъет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ет
непълен член за-е-тия
пълен член за-е-ти-ят
ж. р. за-е-та
членувано за-е-та-та
ср. р. за-е-то
членувано за-е-то-то
мн. ч. за-е-ти
членувано за-е-ти-те

2. зает — мин. страд. прич. м. р.

зает е производна форма на заема (мин. страд. прич. м. р.).