наркоза

Речник на българския език

нарко̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Упойка.
2. Състояние, в което се намира организмът след упояване.

Грешни изписвания (3)

  • наркозъ
  • нъркоза
  • нъркозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ко-за
членувано нар-ко-за-та
мн.ч. нар-ко-зи
членувано нар-ко-зи-те
звателна форма