нарко̀за
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Упойка.
2. Състояние, в което се намира организмът след упояване.
1. Упойка.
2. Състояние, в което се намира организмът след упояване.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- наркозъ
- нъркоза
- нъркозъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | нар-ко-за | |
|---|---|---|
| членувано | нар-ко-за-та | |
| мн.ч. | нар-ко-зи | |
| членувано | нар-ко-зи-те | |
| звателна форма | — | |