умъртвяване

Речник на българския език

умъртвя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • омартвяване
  • омартвявъне
  • омъртвяване
  • омъртвявъне
  • умартвяване
  • умартвявъне
  • умъртвявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умър-т-вя-ва-не
членувано умър-т-вя-ва-не-то
мн.ч. умър-т-вя-ва-ния
членувано умър-т-вя-ва-ни-я-та