анестезия

Речник на българския език

анестѐзия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Загубване или намаляване на усещането за болка.
2. Обезболяване на орган или цялото тяло по време на операция чрез упойка.

Грешни изписвания (23)

  • анестезеа
  • анестезеъ
  • анестезея
  • анестезиа
  • анестезиъ
  • анистезеа
  • анистезеъ
  • анистезея
  • анистезиа
  • анистезиъ
  • анистезия
  • ънестезеа
  • ънестезеъ
  • ънестезея
  • ънестезиа
  • ънестезиъ
  • ънестезия
  • ънистезеа
  • ънистезеъ
  • ънистезея
  • ънистезиа
  • ънистезиъ
  • ънистезия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анес-те-зия
членувано анес-те-зи-я-та
мн.ч. анес-те-зии
членувано анес-те-зи-и-те
звателна форма