упойка

Речник на българския език

упо̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. упо̀йки, ж.
1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка.
2. Самият начин на прилагане на такова вещество; анестезия (във 2 знач.). Правя упойка. Местна упойка. Пълна упойка.

Грешни изписвания (3)

  • опойка
  • опойкъ
  • упойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упой-ка
членувано упой-ка-та
мн.ч. упой-ки
членувано упой-ки-те
звателна форма