нанадолнище

Речник на българския език

нанадо̀лнище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. нанадо̀лнища, ср. Разг. Надолнище.

Грешни изписвания (7)

  • нанадолнеще
  • нанъдолнеще
  • нанъдолнище
  • нънадолнеще
  • нънадолнище
  • нънъдолнеще
  • нънъдолнище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-на-дол-ни-ще
членувано на-на-дол-ни-ще-то
мн.ч. на-на-дол-ни-ща
членувано на-на-дол-ни-ща-та