накло̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. накло̀ни, (два) накло̀на, м.
1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон.
2. Повърхност, която сключва остър ъгъл с хоризонта; склон, нанадолнище. Каручката леко се спускаше по наклона.
1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон.
2. Повърхност, която сключва остър ъгъл с хоризонта; склон, нанадолнище. Каручката леко се спускаше по наклона.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- нъклон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | нак-лон | |
|---|---|---|
| непълен член | нак-ло-на | |
| пълен член | нак-ло-нът | |
| мн.ч. | нак-ло-ни | |
| членувано | нак-ло-ни-те | |
| бройна форма | нак-ло-на | |
| звателна форма | — | |