надо̀лнище
—
съществително име, среден род
(тип 66)
Значение
мн. надо̀лнища, ср. Място, по което се отива надолу, слиза се в ниско място; нанадолнище. Камъните се търкаляха по надолнището.
Грешни изписвания (15)
- надолнеште
- надолнешти
- надолнеще
- надолнещи
- надолниште
- надолништи
- надолнищи
- нъдолнеште
- нъдолнешти
- нъдолнеще
- нъдолнещи
- нъдолниште
- нъдолништи
- нъдолнище
- нъдолнищи
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-дол-ни-ще | |
|---|---|---|
| членувано | на-дол-ни-ще-то | |
| мн.ч. | на-дол-ни-ща | |
| членувано | на-дол-ни-ща-та |