килване

Речник на българския език

кѝлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • килвани
  • килвъне
  • килвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кил-ва-не
членувано кил-ва-не-то
мн.ч. кил-ва-ния
членувано кил-ва-ни-я-та