наковавам

Речник на българския език

накова̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

накова̀ваш, несв. и накова̀, св.
1. Какво. Кова достатъчно количество. Наковах пироните.
2. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам някого.

Грешни изписвания (7)

  • наковавъм
  • накувавам
  • накувавъм
  • нъковавам
  • нъковавъм
  • нъкувавам
  • нъкувавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ко-ва-вам на-ко-ва-ва-ме
2 лице на-ко-ва-ваш на-ко-ва-ва-те
3 лице на-ко-ва-ва на-ко-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ко-ва-вах на-ко-ва-вах-ме
2 лице на-ко-ва-ва на-ко-ва-вах-те
3 лице на-ко-ва-ва на-ко-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ко-ва-вах на-ко-ва-вах-ме
2 лице на-ко-ва-ва-ше на-ко-ва-вах-те
3 лице на-ко-ва-ва-ше на-ко-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковавал съм наковавала съм наковавало съм наковавали сме
2 лице наковавал си наковавала си наковавало си наковавали сте
3 лице наковавал е наковавала е наковавало е наковавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наковавал бях наковавала бях наковавало бяхме наковавали
2 лице беше наковавал беше наковавала беше наковавало бяхте наковавали
3 лице беше наковавал беше наковавала беше наковавало бяха наковавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наковавам ще наковаваме
2 лице ще наковаваш ще наковавате
3 лице ще наковава ще наковават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наковавал ще съм наковавала ще съм наковавало ще сме наковавали
2 лице ще си наковавал ще си наковавала ще си наковавало ще сте наковавали
3 лице ще е наковавал ще е наковавала ще е наковавало ще са наковавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наковавам щяхме да наковаваме
2 лице щеше да наковаваш щяхте да наковавате
3 лице щеше да наковава щяха да наковават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наковавал щях да съм наковавала щях да съм наковавало щяхме да сме наковавали
2 лице щеше да си наковавал щеше да си наковавала щеше да си наковавало щяхте да сте наковавали
3 лице щеше да е наковавал щеше да е наковавала щеше да е наковавало щяха да са наковавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковавал съм наковавала съм наковавало съм наковавали сме
2 лице наковавал си наковавала си наковавало си наковавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковавал съм наковавала съм наковавало съм наковавали сме
2 лице наковавал си наковавала си наковавало си наковавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наковавал била съм наковавала било съм наковавало били сме наковавали
2 лице бил си наковавал била си наковавала било си наковавало били сте наковавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наковавам щяла съм да наковавам щяло съм да наковавам щели сме да наковаваме
2 лице щял си да наковаваш щяла си да наковаваш щяло си да наковаваш щели сте да наковавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наковавал щяла съм да съм наковавала щяло съм да съм наковавало щели сме да сме наковавали
2 лице щял си да си наковавал щяла си да си наковавала щяло си да си наковавало щели сте да сте наковавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наковавал бих наковавала бих наковавало бихме наковавали
2 лице би наковавал би наковавала би наковавало бихте наковавали
3 лице би наковавал би наковавала би наковавало биха наковавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ко-ва-вай на-ко-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ва-ван
непълен член на-ко-ва-ва-ния
пълен член на-ко-ва-ва-ни-ят
женски род на-ко-ва-ва-на
членувано на-ко-ва-ва-на-та
среден род на-ко-ва-ва-но
членувано на-ко-ва-ва-но-то
множествено число на-ко-ва-ва-ни
членувано на-ко-ва-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ва-вал
непълен член на-ко-ва-ва-лия
пълен член на-ко-ва-ва-ли-ят
женски род на-ко-ва-ва-ла
членувано на-ко-ва-ва-ла-та
среден род на-ко-ва-ва-ло
членувано на-ко-ва-ва-ло-то
множествено число на-ко-ва-ва-ли
членувано на-ко-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ва-вал
женски род на-ко-ва-ва-ла
среден род на-ко-ва-ва-ло
множествено число на-ко-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ва-ващ
непълен член на-ко-ва-ва-щия
пълен член на-ко-ва-ва-щи-ят
женски род на-ко-ва-ва-ща
членувано на-ко-ва-ва-ща-та
среден род на-ко-ва-ва-що
членувано на-ко-ва-ва-що-то
множествено число на-ко-ва-ва-щи
членувано на-ко-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-ко-ва-вай-ки