наковава

Речник на българския език

1. наковава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наковава е производна форма на наковавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наковава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наковава е производна форма на наковавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наковава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наковава е производна форма на наковавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).