наковавахте

Речник на българския език

1. наковавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наковавахте е производна форма на наковавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наковавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наковавахте е производна форма на наковавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).