наковаваха

Речник на българския език

1. наковаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наковаваха е производна форма на наковавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наковаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наковаваха е производна форма на наковавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).