накастря

Речник на българския език

1. нака̀стря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

нака̀стриш, мин. св. нака̀стрих, мин. прич. нака̀стрил, св.вж. накастрям.

Грешни изписвания (3)

  • накастръ
  • нъкастръ
  • нъкастря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-кас-т-ря на-кас-т-рим
2 лице на-кас-т-риш на-кас-т-ри-те
3 лице на-кас-т-ри на-кас-т-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-кас-т-рих на-кас-т-рих-ме
2 лице на-кас-т-ри на-кас-т-рих-те
3 лице на-кас-т-ри на-кас-т-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-кас-т-рех на-кас-т-рех-ме
2 лице на-кас-т-ре-ше на-кас-т-рех-те
3 лице на-кас-т-ре-ше на-кас-т-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накастрил съм накастрила съм накастрило съм накастрили сме
2 лице накастрил си накастрила си накастрило си накастрили сте
3 лице накастрил е накастрила е накастрило е накастрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях накастрил бях накастрила бях накастрило бяхме накастрили
2 лице беше накастрил беше накастрила беше накастрило бяхте накастрили
3 лице беше накастрил беше накастрила беше накастрило бяха накастрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще накастря ще накастрим
2 лице ще накастриш ще накастрите
3 лице ще накастри ще накастрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм накастрил ще съм накастрила ще съм накастрило ще сме накастрили
2 лице ще си накастрил ще си накастрила ще си накастрило ще сте накастрили
3 лице ще е накастрил ще е накастрила ще е накастрило ще са накастрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да накастря щяхме да накастрим
2 лице щеше да накастриш щяхте да накастрите
3 лице щеше да накастри щяха да накастрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм накастрил щях да съм накастрила щях да съм накастрило щяхме да сме накастрили
2 лице щеше да си накастрил щеше да си накастрила щеше да си накастрило щяхте да сте накастрили
3 лице щеше да е накастрил щеше да е накастрила щеше да е накастрило щяха да са накастрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накастрел съм накастрела съм накастрело съм накастрели сме
2 лице накастрел си накастрела си накастрело си накастрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накастрил съм накастрила съм накастрило съм накастрили сме
2 лице накастрил си накастрила си накастрило си накастрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм накастрил била съм накастрила било съм накастрило били сме накастрили
2 лице бил си накастрил била си накастрила било си накастрило били сте накастрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да накастря щяла съм да накастря щяло съм да накастря щели сме да накастрим
2 лице щял си да накастриш щяла си да накастриш щяло си да накастриш щели сте да накастрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм накастрил щяла съм да съм накастрила щяло съм да съм накастрило щели сме да сме накастрили
2 лице щял си да си накастрил щяла си да си накастрила щяло си да си накастрило щели сте да сте накастрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих накастрил бих накастрила бих накастрило бихме накастрили
2 лице би накастрил би накастрила би накастрило бихте накастрили
3 лице би накастрил би накастрила би накастрило биха накастрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-кас-т-ри на-кас-т-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-кас-т-рен
непълен член на-кас-т-ре-ния
пълен член на-кас-т-ре-ни-ят
женски род на-кас-т-ре-на
членувано на-кас-т-ре-на-та
среден род на-кас-т-ре-но
членувано на-кас-т-ре-но-то
множествено число на-кас-т-ре-ни
членувано на-кас-т-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-кас-т-рил
непълен член на-кас-т-ри-лия
пълен член на-кас-т-ри-ли-ят
женски род на-кас-т-ри-ла
членувано на-кас-т-ри-ла-та
среден род на-кас-т-ри-ло
членувано на-кас-т-ри-ло-то
множествено число на-кас-т-ри-ли
членувано на-кас-т-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-кас-т-рел
женски род на-кас-т-ре-ла
среден род на-кас-т-ре-ло
множествено число на-кас-т-ре-ли

2. накастря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накастря е производна форма на накастрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. накастря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накастря е производна форма на накастрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. накастря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накастря е производна форма на накастрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).