накастрели

Речник на българския език

1. накастрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накастрели е производна форма на накастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накастрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накастрели е производна форма на накастря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).