накастрила

Речник на българския език

1. накастрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

накастрила е производна форма на накастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. накастрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

накастрила е производна форма на накастря (мин. деят. св. прич. ж. р.).