накастрела

Речник на българския език

1. накастрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

накастрела е производна форма на накастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. накастрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

накастрела е производна форма на накастря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).