наврѐменен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
наврѐменна, наврѐменно, мн. наврѐменни, прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ.
същ. наврѐменност, навременността̀, ж.
същ. наврѐменност, навременността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- навременин
- навреминен
- навреминин
- нъвременен
- нъвременин
- нъвреминен
- нъвреминин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нав-ре-ме-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нав-ре-мен-ния | ||
| пълен член | нав-ре-мен-ни-ят | ||
| ж. р. | нав-ре-мен-на | ||
| членувано | нав-ре-мен-на-та | ||
| ср. р. | нав-ре-мен-но | ||
| членувано | нав-ре-мен-но-то | ||
| мн. ч. | нав-ре-мен-ни | ||
| членувано | нав-ре-мен-ни-те | ||