своевременен

Речник на българския език

своеврѐменен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. ____ нареч. своевременно.

Грешни изписвания (15)

  • своевременин
  • своевреминен
  • своевреминин
  • своивременен
  • своивременин
  • своивреминен
  • своивреминин
  • свуевременен
  • свуевременин
  • свуевреминен
  • свуевреминин
  • свуивременен
  • свуивременин
  • свуивреминен
  • свуивреминин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сво-ев-ре-ме-нен
непълен член сво-ев-ре-мен-ния
пълен член сво-ев-ре-мен-ни-ят
ж. р. сво-ев-ре-мен-на
членувано сво-ев-ре-мен-на-та
ср. р. сво-ев-ре-мен-но
членувано сво-ев-ре-мен-но-то
мн. ч. сво-ев-ре-мен-ни
членувано сво-ев-ре-мен-ни-те