навременност

Речник на българския език

наврѐменност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • навременнос
  • навременнус
  • навременос
  • навременус
  • навреминнос
  • навреминнус
  • навреминос
  • навреминус
  • нъвременнос
  • нъвременнус
  • нъвременос
  • нъвременус
  • нъвреминнос
  • нъвреминнус
  • нъвреминос
  • нъвреминус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нав-ре-мен-ност
членувано нав-ре-мен-ност-та
мн.ч. нав-ре-мен-нос-ти
членувано нав-ре-мен-нос-ти-те
звателна форма