набучвам

Речник на българския език

набу̀чвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

набу̀чваш, несв. и набу̀ча, св.; Какво.
1. Набивам на нещо остро, набождам.
2. Забивам в земята.

Грешни изписвания (3)

  • набучвъм
  • нъбучвам
  • нъбучвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-буч-вам на-буч-ва-ме
2 лице на-буч-ваш на-буч-ва-те
3 лице на-буч-ва на-буч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-буч-вах на-буч-вах-ме
2 лице на-буч-ва на-буч-вах-те
3 лице на-буч-ва на-буч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-буч-вах на-буч-вах-ме
2 лице на-буч-ва-ше на-буч-вах-те
3 лице на-буч-ва-ше на-буч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучвал съм набучвала съм набучвало съм набучвали сме
2 лице набучвал си набучвала си набучвало си набучвали сте
3 лице набучвал е набучвала е набучвало е набучвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набучвал бях набучвала бях набучвало бяхме набучвали
2 лице беше набучвал беше набучвала беше набучвало бяхте набучвали
3 лице беше набучвал беше набучвала беше набучвало бяха набучвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще набучвам ще набучваме
2 лице ще набучваш ще набучвате
3 лице ще набучва ще набучват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набучвал ще съм набучвала ще съм набучвало ще сме набучвали
2 лице ще си набучвал ще си набучвала ще си набучвало ще сте набучвали
3 лице ще е набучвал ще е набучвала ще е набучвало ще са набучвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да набучвам щяхме да набучваме
2 лице щеше да набучваш щяхте да набучвате
3 лице щеше да набучва щяха да набучват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набучвал щях да съм набучвала щях да съм набучвало щяхме да сме набучвали
2 лице щеше да си набучвал щеше да си набучвала щеше да си набучвало щяхте да сте набучвали
3 лице щеше да е набучвал щеше да е набучвала щеше да е набучвало щяха да са набучвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучвал съм набучвала съм набучвало съм набучвали сме
2 лице набучвал си набучвала си набучвало си набучвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучвал съм набучвала съм набучвало съм набучвали сме
2 лице набучвал си набучвала си набучвало си набучвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набучвал била съм набучвала било съм набучвало били сме набучвали
2 лице бил си набучвал била си набучвала било си набучвало били сте набучвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набучвам щяла съм да набучвам щяло съм да набучвам щели сме да набучваме
2 лице щял си да набучваш щяла си да набучваш щяло си да набучваш щели сте да набучвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набучвал щяла съм да съм набучвала щяло съм да съм набучвало щели сме да сме набучвали
2 лице щял си да си набучвал щяла си да си набучвала щяло си да си набучвало щели сте да сте набучвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набучвал бих набучвала бих набучвало бихме набучвали
2 лице би набучвал би набучвала би набучвало бихте набучвали
3 лице би набучвал би набучвала би набучвало биха набучвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-буч-вай на-буч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-буч-ван
непълен член на-буч-ва-ния
пълен член на-буч-ва-ни-ят
женски род на-буч-ва-на
членувано на-буч-ва-на-та
среден род на-буч-ва-но
членувано на-буч-ва-но-то
множествено число на-буч-ва-ни
членувано на-буч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-буч-вал
непълен член на-буч-ва-лия
пълен член на-буч-ва-ли-ят
женски род на-буч-ва-ла
членувано на-буч-ва-ла-та
среден род на-буч-ва-ло
членувано на-буч-ва-ло-то
множествено число на-буч-ва-ли
членувано на-буч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-буч-вал
женски род на-буч-ва-ла
среден род на-буч-ва-ло
множествено число на-буч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-буч-ващ
непълен член на-буч-ва-щия
пълен член на-буч-ва-щи-ят
женски род на-буч-ва-ща
членувано на-буч-ва-ща-та
среден род на-буч-ва-що
членувано на-буч-ва-що-то
множествено число на-буч-ва-щи
членувано на-буч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-буч-вай-ки