бил набучвал

Речник на българския език

1. бил набучвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил набучвал е производна форма на набучвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).