набучвало съм

Речник на българския език

1. набучвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набучвало съм е производна форма на набучвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. набучвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набучвало съм е производна форма на набучвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. набучвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набучвало съм е производна форма на набучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).