набучва

Речник на българския език

1. набучва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набучва е производна форма на набучвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набучва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набучва е производна форма на набучвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набучва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набучва е производна форма на набучвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).