мярна

Речник на българския език

мя̀рна преходен глагол от свършен вид (тип 152att) редактиране

Значение

мѐрнеш, мин. св. мя̀рнах, мин. прич. мя̀рнал, св.вж. мярвам.

Грешни изписвания (1)

  • мярнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мяр-на мер-нем
2 лице мер-неш мер-не-те
3 лице мер-не мер-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице мяр-нах мяр-нах-ме
2 лице мяр-на мяр-нах-те
3 лице мяр-на мяр-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице мер-нех мер-нех-ме
2 лице мер-не-ше мер-нех-те
3 лице мер-не-ше мер-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мярнал съм мярнала съм мярнало съм мярнали сме
2 лице мярнал си мярнала си мярнало си мярнали сте
3 лице мярнал е мярнала е мярнало е мярнали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мярнал бях мярнала бях мярнало бяхме мярнали
2 лице беше мярнал беше мярнала беше мярнало бяхте мярнали
3 лице беше мярнал беше мярнала беше мярнало бяха мярнали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мярна ще мернем
2 лице ще мернеш ще мернете
3 лице ще мерне ще мернат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мярнал ще съм мярнала ще съм мярнало ще сме мярнали
2 лице ще си мярнал ще си мярнала ще си мярнало ще сте мярнали
3 лице ще е мярнал ще е мярнала ще е мярнало ще са мярнали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мярна щяхме да мернем
2 лице щеше да мернеш щяхте да мернете
3 лице щеше да мерне щяха да мернат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мярнал щях да съм мярнала щях да съм мярнало щяхме да сме мярнали
2 лице щеше да си мярнал щеше да си мярнала щеше да си мярнало щяхте да сте мярнали
3 лице щеше да е мярнал щеше да е мярнала щеше да е мярнало щяха да са мярнали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мернел съм мернела съм мернело съм мернели сме
2 лице мернел си мернела си мернело си мернели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мярнал съм мярнала съм мярнало съм мярнали сме
2 лице мярнал си мярнала си мярнало си мярнали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мярнал била съм мярнала било съм мярнало били сме мярнали
2 лице бил си мярнал била си мярнала било си мярнало били сте мярнали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мярна щяла съм да мярна щяло съм да мярна щели сме да мернем
2 лице щял си да мернеш щяла си да мернеш щяло си да мернеш щели сте да мернете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мярнал щяла съм да съм мярнала щяло съм да съм мярнало щели сме да сме мярнали
2 лице щял си да си мярнал щяла си да си мярнала щяло си да си мярнало щели сте да сте мярнали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мярнал бих мярнала бих мярнало бихме мярнали
2 лице би мярнал би мярнала би мярнало бихте мярнали
3 лице би мярнал би мярнала би мярнало биха мярнали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мер-ни мер-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род мяр-нат
непълен член мяр-на-тия
пълен член мяр-на-ти-ят
женски род мяр-на-та
членувано мяр-на-та-та
среден род мяр-на-то
членувано мяр-на-то-то
множествено число мяр-на-ти
членувано мяр-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мяр-нал
непълен член мяр-на-лия
пълен член мяр-на-ли-ят
женски род мяр-на-ла
членувано мяр-на-ла-та
среден род мяр-на-ло
членувано мяр-на-ло-то
множествено число мяр-на-ли
членувано мяр-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мер-нел
женски род мер-не-ла
среден род мер-не-ло
множествено число мер-не-ли