мернели

Речник на българския език

1. мернели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мернели е производна форма на мярна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мернели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мернели е производна форма на мярна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).