мернел

Речник на българския език

1. мернел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мернел е производна форма на мярна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мернел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мернел е производна форма на мярна (мин. деят. несв. прич. м. р.).