мярвам

Речник на българския език

мя̀рвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

мя̀рваш, несв. и мя̀рна, св. Мяркам поединично, еднократно.
мярвам се/мярна се. — Мяркам се поединично, еднократно. Зад завесата се мярна познат силует.

Грешни изписвания (1)

  • мярвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мяр-вам мяр-ва-ме
2 лице мяр-ваш мяр-ва-те
3 лице мяр-ва мяр-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице мяр-вах мяр-вах-ме
2 лице мяр-ва мяр-вах-те
3 лице мяр-ва мяр-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице мяр-вах мяр-вах-ме
2 лице мяр-ва-ше мяр-вах-те
3 лице мяр-ва-ше мяр-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мярвал съм мярвала съм мярвало съм мярвали сме
2 лице мярвал си мярвала си мярвало си мярвали сте
3 лице мярвал е мярвала е мярвало е мярвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мярвал бях мярвала бях мярвало бяхме мярвали
2 лице беше мярвал беше мярвала беше мярвало бяхте мярвали
3 лице беше мярвал беше мярвала беше мярвало бяха мярвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мярвам ще мярваме
2 лице ще мярваш ще мярвате
3 лице ще мярва ще мярват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мярвал ще съм мярвала ще съм мярвало ще сме мярвали
2 лице ще си мярвал ще си мярвала ще си мярвало ще сте мярвали
3 лице ще е мярвал ще е мярвала ще е мярвало ще са мярвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мярвам щяхме да мярваме
2 лице щеше да мярваш щяхте да мярвате
3 лице щеше да мярва щяха да мярват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мярвал щях да съм мярвала щях да съм мярвало щяхме да сме мярвали
2 лице щеше да си мярвал щеше да си мярвала щеше да си мярвало щяхте да сте мярвали
3 лице щеше да е мярвал щеше да е мярвала щеше да е мярвало щяха да са мярвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мярвал съм мярвала съм мярвало съм мярвали сме
2 лице мярвал си мярвала си мярвало си мярвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мярвал съм мярвала съм мярвало съм мярвали сме
2 лице мярвал си мярвала си мярвало си мярвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мярвал била съм мярвала било съм мярвало били сме мярвали
2 лице бил си мярвал била си мярвала било си мярвало били сте мярвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мярвам щяла съм да мярвам щяло съм да мярвам щели сме да мярваме
2 лице щял си да мярваш щяла си да мярваш щяло си да мярваш щели сте да мярвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мярвал щяла съм да съм мярвала щяло съм да съм мярвало щели сме да сме мярвали
2 лице щял си да си мярвал щяла си да си мярвала щяло си да си мярвало щели сте да сте мярвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мярвал бих мярвала бих мярвало бихме мярвали
2 лице би мярвал би мярвала би мярвало бихте мярвали
3 лице би мярвал би мярвала би мярвало биха мярвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мяр-вай мяр-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род мяр-ван
непълен член мяр-ва-ния
пълен член мяр-ва-ни-ят
женски род мяр-ва-на
членувано мяр-ва-на-та
среден род мяр-ва-но
членувано мяр-ва-но-то
множествено число мяр-ва-ни
членувано мяр-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мяр-вал
непълен член мяр-ва-лия
пълен член мяр-ва-ли-ят
женски род мяр-ва-ла
членувано мяр-ва-ла-та
среден род мяр-ва-ло
членувано мяр-ва-ло-то
множествено число мяр-ва-ли
членувано мяр-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мяр-вал
женски род мяр-ва-ла
среден род мяр-ва-ло
множествено число мяр-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род мяр-ващ
непълен член мяр-ва-щия
пълен член мяр-ва-щи-ят
женски род мяр-ва-ща
членувано мяр-ва-ща-та
среден род мяр-ва-що
членувано мяр-ва-що-то
множествено число мяр-ва-щи
членувано мяр-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

мяр-вай-ки