мъченик

Речник на българския език

мъченѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. мъченѝци, м.
1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея.
2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения.
прил. мъченѝчески, мъченѝческа, мъченѝческо, мн. мъченѝчески.

Грешни изписвания (3)

  • маченик
  • мачиник
  • мъчиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-че-ник
непълен член мъ-че-ни-ка
пълен член мъ-че-ни-кът
мн.ч. мъ-че-ни-ци
членувано мъ-че-ни-ци-те
бройна форма мъ-че-ни-ци
звателна форма мъ-че-ни-ко