страдалец

Речник на българския език

страда̀лец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. страда̀лци, м. Човек, който страда или е страдал. Велик страдалец.
прил. страда̀лчески, страда̀лческа, страда̀лческо, мн. страда̀лчески. Страдалчески вид.

Грешни изписвания (3)

  • страдалиц
  • стръдалец
  • стръдалиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-да-лец
непълен член стра-да-ле-ца
пълен член стра-да-ле-цът
мн.ч. стра-дал-ци
членувано стра-дал-ци-те
бройна форма стра-дал-ци
звателна форма стра-да-ле-цо