мундщук

Речник на българския език

мундщу̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мундщу̀ци, (два) мундщу̀ка, м.
1. Част от духов музикален инструмент, която при свирене се доближава до устните или се поставя в устата.
2. Част от цигара или цигаре, която се поставя в устата при пушене.
3. Част от юзда, която се поставя при впрягане в устата на животното.

Грешни изписвания (3)

  • мондштук
  • мондщук
  • мундштук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мун-д-щук
непълен член мун-д-щу-ка
пълен член мун-д-щу-кът
мн.ч. мун-д-щу-ци
членувано мун-д-щу-ци-те
бройна форма мун-д-щу-ка
звателна форма