дюза

Речник на българския език

дю̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дю̀зи, ж.
1. Отвор за пропускане и регулиране на преминаващи газове, изпарения и др.
2. Конусовидна тръба за вкарване на па̀ра, за впръскване на течност и др.

Грешни изписвания (1)

  • дюзъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-за
членувано дю-за-та
мн.ч. дю-зи
членувано дю-зи-те
звателна форма