щуцер

Речник на българския език

щу̀цер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • штуцер
  • штуцир
  • щуцир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щу-цер
непълен член щу-це-ра
пълен член щу-це-рът
мн.ч. щу-це-ри
членувано щу-це-ри-те
бройна форма щу-це-ра
звателна форма —

Връзки