миров

Речник на българския език

мѝров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мѝрова, мѝрово, мн. мѝрови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем.
Мирова скръб. — Литературно течение през 18-19 в., което изразява разочарование и песимизъм.

Грешни изписвания (3)

  • мирув
  • мироф
  • мируф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ров
непълен член ми-ро-вия
пълен член ми-ро-ви-ят
ж. р. ми-ро-ва
членувано ми-ро-ва-та
ср. р. ми-ро-во
членувано ми-ро-во-то
мн. ч. ми-ро-ви
членувано ми-ро-ви-те