световен

Речник на българския език

свето̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

световна, световно, мн. световни, прил.
1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен мащаб. Световен климат.
2. Който се отнася до живота; светски, житейски. Не го интересуват световните вражди и ламтежи.
3. Който има значение за цял свят. Световно откритие в медицината.
4. Който принадлежи на света, събира хора от цял свят; международен. Световен град. Световна конференция. Световно първенство по футбол.
5. Който е световноизвестен.
6. Прен. Разг. Отличен, на много високо равнище. Тоя сладолед е световен!
Правя световен въпрос. — Преувеличавам дребен въпрос.
Световен океан. — Съвкупност от всички морета и океани на земята.

Грешни изписвания (3)

  • световин
  • свитовен
  • свитовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. све-то-вен
непълен член све-тов-ния
пълен член све-тов-ни-ят
ж. р. све-тов-на
членувано све-тов-на-та
ср. р. све-тов-но
членувано све-тов-но-то
мн. ч. све-тов-ни
членувано све-тов-ни-те