мирови

Речник на българския език

1. мѝрови прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мирове
  • мируве
  • мируви

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ро-ви
непълен член ми-ро-вия
пълен член ми-ро-ви-ят
ж. р. ми-ро-ва
членувано ми-ро-ва-та
ср. р. ми-ро-во
членувано ми-ро-во-то
мн. ч. ми-ро-ви
членувано ми-ро-ви-те

2. мирови — мн. ч.

мирови е производна форма на миров (мн. ч.).