космополѝтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
космополѝтна, космополѝтно, мн. космополѝтни, прил.
1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот.
2. В който има хора от всички страни, от цял свят. Париж е космополитен град. Космополитно средище.
1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот.
2. В който има хора от всички страни, от цял свят. Париж е космополитен град. Космополитно средище.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- космополитин
- космопулитен
- космопулитин
- космуполитен
- космуполитин
- космупулитен
- космупулитин
- кусмополитен
- кусмополитин
- кусмопулитен
- кусмопулитин
- кусмуполитен
- кусмуполитин
- кусмупулитен
- кусмупулитин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кос-мо-по-ли-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кос-мо-по-лит-ния | ||
| пълен член | кос-мо-по-лит-ни-ят | ||
| ж. р. | кос-мо-по-лит-на | ||
| членувано | кос-мо-по-лит-на-та | ||
| ср. р. | кос-мо-по-лит-но | ||
| членувано | кос-мо-по-лит-но-то | ||
| мн. ч. | кос-мо-по-лит-ни | ||
| членувано | кос-мо-по-лит-ни-те | ||