механик

Речник на българския език

меха̀ник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. меха̀ници, м. Специалист по механика, който поддържа работния цикъл при машините.

Грешни изписвания (3)

  • механек
  • миханек
  • миханик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ха-ник
непълен член ме-ха-ни-ка
пълен член ме-ха-ни-кът
мн.ч. ме-ха-ни-ци
членувано ме-ха-ни-ци-те
бройна форма ме-ха-ни-ци
звателна форма ме-ха-ни-ко