металѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
прил., неизм. Цвят (обикн. на автомобил) с особен метален блясък. Купих си фиат металик.
Грешни изписвания (3)
- метълик
- миталик
- митълик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ме-та-лик | |
|---|---|---|
| непълен член | ме-та-ли-ка | |
| пълен член | ме-та-ли-кът | |
| мн.ч. | ме-та-ли-ци | |
| членувано | ме-та-ли-ци-те | |
| бройна форма | ме-та-ли-ка | |
| звателна форма | — | |