монтьор

Речник на българския език

монтьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. монтьо̀ри, м. Лице, което извършва монтаж; специалист по електрооборудването и устройството на автомобилите.

Грешни изписвания (1)

  • мунтьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мон-тьор
непълен член мон-тьо-ра
пълен член мон-тьо-рът
мн.ч. мон-тьо-ри
членувано мон-тьо-ри-те
бройна форма мон-тьо-ри
звателна форма мон-тьо-ре