месо

Речник на българския език

месо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. меса̀, ср.
1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. Печено месо. Телешко месо.
2. Изобщо мускули. Бели ми меса.
3. Част от плода, която е разположена под външната ципа.
4. Само мн. Обикновено прикрити с дрехи части на тялото. През раздраната рокля се виждаха месата ѝ.
същ. умал. месцѐ, ср.;
прил. мѐсен, мѐсна, мѐсно, мн. мѐсни.
На месо (стрелям). — Целя се в жив човек.
Отглеждам от парче месо. — Отглеждам от пеленаче, от бебе някого.
Пушечно месо. — Войници, които са избивани за чужди интереси.

Грешни изписвания (1)

  • мисо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-со
членувано ме-со-то
мн.ч. ме-са
членувано ме-са-та