месце

Речник на българския език

месцѐ — съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

вж. месо̀

Грешни изписвания (1)

  • мисце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-це
членувано мес-це-то
мн.ч. мес-ца
членувано мес-ца-та

Връзки