месен

Речник на българския език

1. мѐсен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мѐсна, мѐсно, мн. мѐсни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси.

Грешни изписвания (1)

  • месин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-сен
непълен член мес-ния
пълен член мес-ни-ят
ж. р. мес-на
членувано мес-на-та
ср. р. мес-но
членувано мес-но-то
мн. ч. мес-ни
членувано мес-ни-те

2. месен — мин. страд. прич. м. р.

месен е производна форма на меся (мин. страд. прич. м. р.).