меса

Речник на българския език

1. мѐса — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѐси, ж. Спец.
1. Католическа обедна литургия.
2. Религиозно музикално произведение за солисти, хор и орган, което обикновено се изпълнява по време на служба.

Грешни изписвания (1)

  • месъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-са
членувано ме-са-та
мн.ч. ме-си
членувано ме-си-те
звателна форма —

2. меса — мн. ч.

меса е производна форма на месо (мн. ч.).

Връзки