мегдан

Речник на българския език

мегда̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мегда̀ни, (два) мегда̀на, м. Разг. Широко незастроено място, площад.
Деля мегдан (с някого). — Съпернича с някого.
Има мегдан. — Възможно е нещо да стане.

Грешни изписвания (1)

  • мигдан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мег-дан
непълен член мег-да-на
пълен член мег-да-нът
мн.ч. мег-да-ни
членувано мег-да-ни-те
бройна форма мег-да-на
звателна форма