май

Речник на българския език

1. май съществително име, мъжки род (тип 6) редактиране

Значение

м., неизм. Петият месец на календарната година.



част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен.
Май че. — Май.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. май
непълен член
пълен член
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма

2. май частица (тип 191) редактиране

Значение

м., неизм. Петият месец на календарната година.



част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен.
Май че. — Май.

3. май — повелително наклонение, ед. ч.

май е производна форма на мая (повелително наклонение, ед. ч.).