възможно

Речник на българския език

1. възмо̀жно наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. В значение на сказуемо: има възможност, допустимо е. Възможно е да замина. Става възможно да участваме.
2. Обикн. със сравнителна или превъзходна степен: доколкото може. По възможно най-добрия начин.

Грешни изписвания (3)

  • вазможно
  • вазможну
  • възможну

2. възможно — ср. р.

възможно е производна форма на възможен (ср. р.).