лупа

Речник на българския език

1. лу̀па съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лу̀пи, ж.
1. Увеличително стъкло; леща.
2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета с лупа.
Под лупа. — Внимателно, придирчиво. Специалисти и критикари ще го четат под лупа.

Грешни изписвания (1)

  • лупъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-па
членувано лу-па-та
мн.ч. лу-пи
членувано лу-пи-те
звателна форма

2. лупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лупа е производна форма на лупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. лупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лупа е производна форма на лупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. лупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лупа е производна форма на лупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).