обектив

Речник на българския език

обектѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обектѝви, (два) обектѝва, м.
1. Част от оптически уред, която представлява система от лещи.
2. Прен. Център на внимание. В обектива попаднаха някои неуредици от последната година.

Грешни изписвания (7)

  • обиктив
  • убектив
  • убиктив
  • обектиф
  • обиктиф
  • убектиф
  • убиктиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обек-тив
непълен член обек-ти-ва
пълен член обек-ти-вът
мн.ч. обек-ти-ви
членувано обек-ти-ви-те
бройна форма обек-ти-ва
звателна форма