стъкло̀
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. стъкла̀, ср.
1. Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.
2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и др. Голямо стъкло.
3. Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа; лупа. Увеличително стъкло.
4. Остар. Стъклен съд или стъклена част на газена лампа.
• Водно стъкло. — Специално изолиращо вещество.
1. Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.
2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и др. Голямо стъкло.
3. Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа; лупа. Увеличително стъкло.
4. Остар. Стъклен съд или стъклена част на газена лампа.
• Водно стъкло. — Специално изолиращо вещество.
Грешни изписвания (1)
- стакло
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | стък-ло | |
|---|---|---|
| членувано | стък-ло-то | |
| мн.ч. | стък-ла | |
| членувано | стък-ла-та |